Цветомир Минев

Разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 4 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) забранява на собствениците да извършват в своя самостоятелен обект или в част от него дейности или действия, които създават безпокойство за другите собственици и обитатели, по-голямо от обичайното. Правилото представлява конкретизация на задължението по чл. 50 от Закона за собствеността (ЗС), възникващо за собственика на всеки недвижим имот (собственикът на недвижим имот не може да извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използването на съседния имот, по-големи от обикновените).

Константна е практиката на ВКС, че Павловият иск (чл. 135 ЗЗД) е облигационен по своя характер, а не вещен, като цената на иска се определя според правилото на чл. 68 във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Всяка от сделките, която се атакуват с Павловия иск, представлява самостоятелна престация, поради което преценката за цената на иска се извършва за конкретното съглашение.