Цветомир Минев

I. Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданската колегия в съдебно заседание на 02.11.2023 г. постави за разглеждане Тълкувателно дело № 1 по описа за 2022 г. Въпросите, на които трябваше да отговори ОСГК на ВКС, гласяха:
1. „Как се определя обезщетението за вреди, претендирани от незаконно обвинение по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и по чл. 2б ЗОДОВ от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКЗПЧ) – глобално или поотделно за всяка една от претенциите?“; и
2. „Обвързан ли е съдът, сезиран с иск по чл. 2б ЗОДОВ, от решението на министъра на правосъдието или оправомощено от него лице по чл. 60е, ал. 2 ЗСВ, при преценката си относно определяне на размера на дължимото обезщетение и следва ли той да определи обезщетение в размер не по-нисък от предложения по реда на глава ІІІ „а“ ЗСВ?“.

У нас в раздел V на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), озаглавен „Неоснователно обогатяване“, се съдържат две групи претенции – специалните състави на неоснователно обогатяване (чл. 55–58 ЗЗД), уреждащи случаите, при които е налице даване и получаване на нещо без основание, респективно при отпаднало и неосъществено основание и общ иск за неоснователно обогатяване за чужда сметка (чл. 59 ЗЗД).