Финансово управление и контрол

Настоящият материал представлява анализ на понятието „лични сделки“, употребено в Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 на Комисията от 25.04.2016 г. за допълване на Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на организационните изисквания и условията за извършване на дейност от инвестиционните посредници (Регламента).

Считано от датата на въвеждане на еврото в Република България и влизането в сила на новия Закон за Българската народна банка (ЗБНБ – обн. ДВ, бр. 13 от 2024 г.), ще влезе в сила и нова Наредба № 6 от 09.01.2025 г. за предоставяне на спешна подкрепа за осигуряване на ликвидност, издадена от управителя на БНБ (обн. ДВ, бр. 8 от 2025 г.).

Подготовката на Бюджет 2025 беше повлияна от различни фактори и реализирана в сложна политическа обстановка. В крайна сметка, през февруари беше разработен проект на закон, с оглед същият да съответства на политическите приоритети за управ­ленския мандат на правителството. Впоследствие, на 27 март, в извънреден брой 26 на „Държавен вестник“, бе обнародван Законът за държавния бюджет на Република България за 2025 г.

Правният режим на банковите такси привлича в последно време силен обществен интерес предвид нестихващите твърдения за недостатъчната им регулация, която да гарантира прозрачност и публичен надзор при формирането им. Всъщност уредба има, но тя е разпръсната в различни по вид и ранг нормативни актове, уреждащи много­образието на извършваните от банките сделки. Като абсолютни търговски сделки, банковите сделки имат възмезден характер, т. е. банките предоставят услугите си срещу възнаграждение – чл. 420, ал. 1, чл. 430, ал. 2, чл. 441, чл. 443 и чл. 444 от Търговския закон (ТЗ), във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ, чл. 54, ал. 1, т. 3 и чл. 60, т. 3 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), във връзка с чл. 2, ал. 2, т. 1 ЗПУПС и т. н.

В резултат на ускореното развитие и всеобхватно навлизане на дигиталните технологии растат и присъщите им рискове в практиката на банките и останалите участници в платежния процес. Принос за това има и значителният брой доставчици на платежни услуги, които не са банки и са често високотехнологични и уеб-базирани. Техният брой продължава да нараства и като последица от имплементиране на Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (Директива (ЕС) 2015/2366), и съдържащата се в нея концепция за отворена платежна инфраструктура.