Счетоводство и одит

ВЪПРОС: Предприятията по чл. 39, ал. 2 ЗСч, които са дъщерни на крайно предприятие майка, регулирано от законодателството на трета държава, публикуват отчет за устойчивостта на предприятието от трета държава. Ако такова предприятие има предприятие майка (междинна майка) в ЕС и се възползва от освобождаването за докладване по чл. 50 ЗСч, но крайната компания майка на групата е регулирано от законодателството на трета държава, това предприятие трябва ли да прилага чл. 52б ЗСч?

ВЪПРОС: За кои отчети ще се прилага изискването за маркиране – само за консолидирани отчети, по аналогия с МСФО таксономията, или и за индивидуалните отчети?

Европейската законодателна рамка относно устойчивото отчитане беше имплементирана като част от националното законодателство на Република България през предходната 2024 г., основно в два нормативни акта – в Закона за счетоводството (ЗСч) и в Закона за независимия финансов одит (ЗНФО)1

В практиката все по-често ставаме свидетели на сделки по отпускане на парични заеми, при които кредиторът не е нито банка, нито финансова институция, а е друго предприятие от нефинансовия сектор. В тази връзка предприятията, съставящи своите финансови отчети на база на Националните счетоводни стандарти (НСС), следва добре да познават изискванията за счетоводно отчитане и съответно – за представяне на паричните заеми, без оглед на това дали те се явяват в ролята на кредитор, или кредитополучател.

През последните години е особено актуален въпросът за това кога България ще стане част от Икономическия и паричен съюз (ИПС) на ЕС, или както по-опростено се нарича – част от еврозоната. Поради политическата нестабилност в страната и растящите цени тази дата се отлага във времето, но според последни данни е голяма вероятността това да стане от 01.01.2026 г. В тази връзка предприятията и населението са изправени пред нови предизвикателства и трябва да положат усилия преходът към еврото да бъде извършен без сътресения, като се направи своевременно необходимата подготовка.