Наследяване. Семейни имущестени отношения

Подписът е елемент от формата на завещанието по чл. 25, ал. 1 ЗН. С него се удостоверява, е завещателните разпореждания са написани от завещателя и съдържат неговите волеизявления.

Неоснователното обогатяване би могло да се разглежда от няколко различни аспекта. На първо място, недопустимостта на неоснователното обогатяване е общопризнат за един от основните принципи, на основата на който се изгражда действащата гражданскоправна уредба, и чиито корени могат да се открият в дълбока древност.

Какво съдържание се влага в понятието „задоволяване на нужди на семейството“ по смисъла на чл. 32, ал. 2 СК (чл. 25, ал. 2 СК – отм.)?

След влизането в сила на Закона за закрила на детето (ЗЗДт) и Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН) институтът, касаещ ограничаването и лишаването от родителски права, уреден в Семейния кодекс (СК), стесни на практика своето приложение. Приемането на следващия Семеен кодекс4 не промени това обстоятелство5, тъй като с разпоредбите на новоприетите закони на практика се постига по-лесно почти същата цел – (фактическо) ограничаване и лишаване от родителски права.

ВЪПРОС: През време на брака владях празно дворно място за период от повече от десет години, след което се снабдих на мое име с констативен нотариален акт за имота по чл. 483, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на изтекла придобивна давност по чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността. Понастоящем с бившата ми съпруга ми сме разведени и тя претендира за дял от целия имот, тъй като представлявал съпружеска имуществена общност, след като е придобит през време на брака. Завела е срещу мен искова молба, по която е образувано дело за съдебна делба.