Наследяване. Семейни имущестени отношения

Семейният кодекс от 2009 г. установява диспозитивно начало при уредба на имуществените отношения между съпрузите. Това поставя редица въпроси относно пределите на предоставената на брачните партньори свобода да определят съдържанието на имуществено-брачния си режим.

Показателно за актуалността на темата е образуваното тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГК на ВКС по направено предложение до Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС да постанови тълкувателно решение по материалните въпроси: „Нищожно ли е на основание чл. 42, б. „в“ ЗН завещание, което е направено както заради вече положени грижи за завещателя, така и с оглед на бъдещи грижи, които ще бъдат полагани за него до края на живота му; може ли в такъв случай, при тълкуване волята на завещателя, да се приеме, че единственият мотив за съставяне на завещанието противоречи на закона, тъй като нарушава принципа за безвъзмездност на завещателното разпореждане?“.

Настоящата статия разглежда въпроса относно приложението на иска по чл. 37 от Закона за наследството (ЗН), касаещ отмяна на завещания и/или дарения, направени в полза на трети лица.

С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) от 26.10.2023 г. е образувано Тълкувателно дело № 3/2023 г. на Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на ВКС по предложение, направено на основание чл. 292 ГПК с Определение № 2252 от 20.07.2023 г. по гр. д. № 2761/2023 г. от състав на Трето гражданско отделение на ВКС, по процесуалноправния въпрос:

Статията цели да представи значението на възможните модалитети на завещанието като тежест и условие, както и мотивите на завещателя, посочени в него, при преценката за неговата валидност.