Ето я пролетта. Тя не бърза. Тя иде полека, полека.
През последните години в съдебната практика се поставя въпросът дали се дължи обезщетение при ползването на конкретен недвижим имот в хипотезата, при която собственикът е отстранен по силата на акт на съда. Хипотезите, които най–често попадат в полезрението на съдилищата са две:
Съвременните обществени отношения изискват от гражданите активна роля, за да се опази демократичността в държавата, да се постигне ефективно контролиране на публичната власт с действия по поставяне на „публичното благо в центъра на държавната политика (…), за да се избегне мултиплицирането на погрешните и вредните тенденции в нейното упражняване, характерно за нелибералните държави“.
Законът за арендата в земеделието (ЗАЗ) създава специален режим за прекратяването на договора за аренда. Член 27, ал. 1, т. 2 ЗАЗ постановява, че при неизпълнение арендният договор се прекратява по общия ред, доколкото в ЗАЗ не е предвидено друго.
С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) от 26.10.2023 г. е образувано Тълкувателно дело № 3/2023 г. на Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на ВКС по предложение, направено на основание чл. 292 ГПК с Определение № 2252 от 20.07.2023 г. по гр. д. № 2761/2023 г. от състав на Трето гражданско отделение на ВКС, по процесуалноправния въпрос:
