Съсобственост, делба

Принципното правило на чл. 33, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС) има ограничителен характер, тъй като предвижда условия, които усложняват сделката от гледна точка на кръга на купувачите при продажба на част от съсобствен недвижим имот.

В кой момент се преклудира възражението за придобиване по давност на идеална част от съсобствен имот в производството по съдебна делба, когато това възражение е заявено като защитно средство срещу направено в отговора на исковата молба твърдение на съделител – ответник по делбеното дело, че е изключителен собственик на делбения имот по завещание, което завещание обаче не е представено с отговора, а по-късно, и по което завещание съдът е дал срок на съделителите да заявят становище?

1. Въведение
Основно положение на българското вещно право е, че съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение – чл. 33, ал. 1 от Закона за собствеността1 (ЗС).

Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС) гласи, че собственикът на постройката може да я продаде на трето лице при съответно приложение на разпоредбите на чл. 33.

ВЪПРОС: Земеделски производител съм и за целите на дейността си закупих идеални части от две ниви, придобити от праводателя ми и още шест души по наследство. Не се споразумяхме относно ползването на имотите. Не можем и да се поделим доброволно, за това обмислям да заведа дело за съдебна делба. Искам предварително да знам какви са […]