Облигационни отношения

Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) гласи: „Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали“. Законовият текст повдига немалко въпроси: кой може да намали обезщетението, по какъв начин става това намаляване, кой може да иска намаляването и необходимо ли е изобщо изрично искане, до кой момент може или трябва да бъде поискано намаляването на обезщетението? На тези въпроси се стреми да даде отговор настоящата статия, без да претендира за безспорност на изводите, до които се достига в нея.

Отношенията, свързани със сключен договор за паричен заем, често стават предмет на спор пред съда, което поставя въпроса за тежестта на доказване при различните спорни хипотези, особено с оглед на обичайните възражения, повдигани срещу предявения иск. Съдебната практика е развила до известна степен принципни положения, но внимателният анализ показва, че те могат да звучат подвеждащо и дори противоречиво, ако не се направят допълнителни уточнения и не се съобразят относимите твърдения и доказателствените усилия на страните в хода на производството.

Павловият иск, уреден в чл. 135 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), представлява вид обезпечение на кредитора по една облигационна връзка. Най-общо този иск е възможност за намеса от страна на кредитора в патримониума на длъжника чрез отмяна на недобросъвестни или безвъзмездни действия, извършени от последния, при условие че тези действия препятстват удовлетворяването на кредитора.

Статията цели да представи въпросите относно възмездността/безвъзмездността на обезпечителните договори (договора за поръчителството, договора за залог, договора за особен залог и договора за ипотека) в контекста на приложението на иска по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Предявяването на иск по чл. 135 ЗЗД прекъсва ли давността за вземането, с което ищецът се легитимира като кредитор в производството по този иск?