Търговско и облигационно право

Измина година от последния ми преглед на практиката на Върховния касационен съд по Павловите искове1, а настоящият, като трети поред2, може да бъде наречен вече традиционен. След бурното развитие в употребата на исковете по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и изясняването на редица водещи въпроси във връзка с тях през предходните години, обхванатият с настоящото изложение период може да бъде характеризиран като далеч по-спокоен от гледна точка на постановената практика – и като обем, и като значимост.

Институтът на стопанска непоносимост е актуален в настоящата обстановка на пандемия от COVID-19 и наложените извънредни мерки за овладяването й. Сегашните условия изпълняват изискването за непредвидими обстоятелства по смисъла на закона, а в много сфери пандемията ще има и силно негативен икономически отзвук, който реално ще наруши еквивалентността по договори, сключени преди възникване на извънредното положение.