„Държавен вестник“ между бр. 77/2024 г. и бр. 86/2024 г.
Автор: Труд и правоПодбор на нормативни актове по тематиката на списанието
Подбор на нормативни актове по тематиката на списанието
Обикновените приятели никога не са ме виждали да плача.
Съгласно чл. 531, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа. След изтичането на този срок менителничният ефект е прескрибиран, т.е. вземането по него е погасено по давност, но от този момент нататък приносителят на ценната книга може на основание чл. 534, ал. 1 ТЗ да иска от издателя или платеца сумата, с която те са се обогатили в негова вреда, като съгласно ал. 2 на разпоредбата този иск се погасява с нова тригодишна давност, която започва да тече от деня на изгубване на исковете по менителничния ефект.
Заглавието на статията е може би дълго, но загатва проблема, който се поставя. През немалкия период, през който се занимавах с изследване на отношенията между заинтересованите лица при застраховка „Гражданска отговорност“, смятах, че съм обсъждала всички въпроси, които са възниквали в тази материя с богата съдебна практика, но с малко научни разработки.
Когато се претендира обезщетение за вреди от деяние, установено с акт на наказателния съд (влязла в сила присъда или одобрено от съда споразумение), необходимо ли е в този акт да бъдат отразени и деянията, с които пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите, за да могат да бъдат съобразени от гражданския съд при определяне размера на обезщетението; осъждането за престъпление по чл. 128, ал. 2 НК изключва ли възможността за съпричиняване от страна на пострадалия или такова може да се доказва в гражданския процес?