Търговски сделки

Съгласно чл. 531, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа. След изтичането на този срок менителничният ефект е прескрибиран, т.е. вземането по него е погасено по давност, но от този момент нататък приносителят на ценната книга може на основание чл. 534, ал. 1 ТЗ да иска от издателя или платеца сумата, с която те са се обогатили в негова вреда, като съгласно ал. 2 на разпоредбата този иск се погасява с нова тригодишна давност, която започва да тече от деня на изгубване на исковете по менителничния ефект.

Заглавието на статията е може би дълго, но загатва проблема, който се поставя. През немалкия период, през който се занимавах с изследване на отношенията между заинтересованите лица при застраховка „Гражданска отговорност“, смятах, че съм обсъждала всички въпроси, които са възниквали в тази материя с богата съдебна практика, но с малко научни разработки.

Статията изследва проблемите относно отговорността на заложния кредитор, когато същият пристъпва към изпълнение по реда на чл. 37 от Закона за особените залози (ЗОЗ) върху имуществото на длъжника. Не са малко случаите в практиката, когато заложните кредитори не полагат грижата на добрия търговец и по този начин създават предпоставки за причиняване вреди на длъжниците. Така се поставя въпросът за отговорността на заложния кредитор в случаите, когато не е положена изискуемата по закон грижа на добрия търговец, както повелява законът. Въпросът е от голямо значение в практиката както за заложните кредитори, така и за залогодателите най-вече в светлината на измененията в чл. 37 ЗОЗ – ДВ, бр. 105 от 2016 г.

Както е добре известно, стопанската дейност на (международните) компании би могла да има неблагоприятно въздействие върху правата на човека и околната среда. По тази причина различни международни организации като ООН или ОИСР са установили бизнес кодекси за поведение за защита.

През 2019 г. международният арбитър Луси Грийнууд основава Кампанията за по-зелени арбитражи (Campaign for Greener Arbitrations), която цели да минимизира въздействието на въглеродния отпечатък в нейната арбитражна практика. Тя обобщава водещите й принципи в т.нар. „Зелен залог“ (Green Pledge). За своите пет години от съществуването си Кампанията бързо добива популярност. Проблемите на опазването на околната среда чрез рециклиране, използване на нови технологии и възобновяеми източници на енергия и други мерки, които водят до намаляване на парниковия ефект и въглеродния отпечатък в различни сфери на обществения живот, стават все по-актуални. Арбитражните производства и дейността на арбитражните институции не правят изключение.