Повод за написването на настоящата статия е съществуването на противоречива съдебна практика по въпроси, свързани с гражданскоправните последици от неправилност или непълнота при индивидуализацията на правоимащите лица в производства по отчуждаване за държавни и общински нужди при сега действащия конституционен и законов режим (Закон за държавната собственост (ЗДС), Закон за общинската собственост (ЗОбС), и по-специално – свързани с евентуалното тяхно отражение върху вещноправната ефикасност на самото отчуждаване, респ. свързани с възможността за игнорирането на отчуждителния ефект при условията на косвения съдебен контрол и условията и реда за защита на правоимащите.