Добре известно е, че българският Закон за наследството (ЗН) урежда института на запазената част от наследството. Нормативната уредба е дадена в чл. 28 до чл. 37 от закона, като следва да се посочи, че още от 1949 г., тоест от момента на влизане в сила на закона, тези разпоредби, касаещи този институт, не се променени до ден днешен. Не е изменено тяхното съдържание, като не са добавени и нови разпоредби.