Константна е практиката на ВКС, че Павловият иск (чл. 135 ЗЗД) е облигационен по своя характер, а не вещен, като цената на иска се определя според правилото на чл. 68 във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Всяка от сделките, която се атакуват с Павловия иск, представлява самостоятелна престация, поради което преценката за цената на иска се извършва за конкретното съглашение.