Давностният срок е вторият от елементите на придобивната давност. Той, за разлика от владението, е обективен елемент и с неговото изтичане се придобиват владените вещни права. В гражданското право срокът има две значения: като определен момент от времето, например календарна дата, и като отрязък от време, който се измерва с различни мерни единици – часове, дни, месеци, години. В тази втора хипотеза срокът винаги има начален и краен момент. Ето защо напълно естествено е Гражданската колегия на ВКС да повдигне въпроса за началния момент на придобивната давност в случаите по чл. 14, ал. 4 и ал. 7а от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).