В правната доктрина е изразено становището, че ограниченото вещно право на строеж включва в себе си няколко правомощия: да се построи сграда върху чужд поземлен имот; да се придобие собствеността върху постройката в рамките на учредената суперфиция; да се ползва незастроената част от земята, доколкото това е необходимо за ползване на сградата/самостоятелните обекти в нея.