Договорът за учредяване на вещно право на строеж (на право на суперфиция) е типичният и най-често срещан способ за придобиване на вещно право на строеж. Макар в действащото ни законодателство вещното право на строеж да е изрично уредено като самостоятелен вид ограничено вещно право, а договорът за учредяването му да е изрично признат от закона като възможен източник на такъв вид ограничено вещно право (чл. 63, ал. 1 от Закона за собствеността – ЗСоб), прегледът на законодателството сочи, че коментираният вид договор (този за учредяване право на суперфиция) не е нормативно уреден от гледище на реквизити с необходимата подробност и детайлизираност.