Още веднъж за общия иск за преустановяване на нарушения и ограничената абсолютност на някои права
Автор: Деян ПетровСъгласно традиционното разбиране по въпроса, абсолютното право е призната и гарантирана възможност на титуляря му да притежава определено благо, респ. да има определено поведение спрямо него, и да иска от всички трети лица да се въздържат от нарушаването му. От тази гледна точка есенцията на абсолютните права се свежда до задължението на третите лица, които са ги нарушили, „да възстановят нещата в състоянието, в което те биха се намирали, ако правото не би било накърнено“. Би могло да се окаже обаче, че това разбиране не е приложимо в пълна степен към някои категории абсолютни права, чието абсолютно битие е ограничено от не(до)уредените средства за тяхната защита, които правят, щото пълното възстановяване на нещата в първоначалното им състояние да е невъзможно без съгласието на нарушителя.