Търговско и облигационно право – 2025 г. – кн. 01

Смъртта не е само елементарна логика на привършването на личното биографично време, но и доказателство за нашите ценностни вграждания, които опровергават максимата mors omnia solvit. Починалият продължава да живее чрез личността на своите наследници. Тази фикция, зародила се в началните етапи от развитието на римското право, позволява в някаква степен помиряване между първоначалното разбиране за облигацията като лична връзка между кредитора и длъжника и идеята, че все пак е възможна промяна в страните по облигационното отношение, без последното да се погаси.

В последните две десетилетия транспортната политика е във фокуса на нормотворческата дейност на Европейския съюз. В областта на превоза на пътници още през 2001 г. е поставена задачата да се създаде един минимален комплекс от права на пътуващите, който да е еднакъв на територията на всяка държава членка. Стремежът на превозваните лица да се обезпечат едни и същи възможности, независимо от използваното средство за придвижване, се изразява в поетапното приемане за всеки отделен вид транспорт на различни пряко приложими актове, които да осъществят регулиране на общностно ниво3.

Трябва ли насрещните страни в съдебен процес, за който се твърди, че е симулативен, да са се възползвали от постигнатия симулиран резултат?