Търговско и облигационно право – 2025 г. – кн. 04

Отношенията, свързани със сключен договор за паричен заем, често стават предмет на спор пред съда, което поставя въпроса за тежестта на доказване при различните спорни хипотези, особено с оглед на обичайните възражения, повдигани срещу предявения иск. Съдебната практика е развила до известна степен принципни положения, но внимателният анализ показва, че те могат да звучат подвеждащо и дори противоречиво, ако не се направят допълнителни уточнения и не се съобразят относимите твърдения и доказателствените усилия на страните в хода на производството.

Павловият иск, уреден в чл. 135 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), представлява вид обезпечение на кредитора по една облигационна връзка. Най-общо този иск е възможност за намеса от страна на кредитора в патримониума на длъжника чрез отмяна на недобросъвестни или безвъзмездни действия, извършени от последния, при условие че тези действия препятстват удовлетворяването на кредитора.