Действие на смъртта по отношение на отговорността на поръчителя, респективно на неговите наследници

Смъртта не е само елементарна логика на привършването на личното биографично време, но и доказателство за нашите ценностни вграждания, които опровергават максимата mors omnia solvit. Починалият продължава да живее чрез личността на своите наследници. Тази фикция, зародила се в началните етапи от развитието на римското право, позволява в някаква степен помиряване между първоначалното разбиране за облигацията като лична връзка между кредитора и длъжника и идеята, че все пак е възможна промяна в страните по облигационното отношение, без последното да се погаси.