Павловият иск, уреден в чл. 135 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), представлява вид обезпечение на кредитора по една облигационна връзка. Най-общо този иск е възможност за намеса от страна на кредитора в патримониума на длъжника чрез отмяна на недобросъвестни или безвъзмездни действия, извършени от последния, при условие че тези действия препятстват удовлетворяването на кредитора.