С настоящата статия целя да хвърля светлина върху случай от практиката, касаещ проведен архитектурен открит конкурс за проект по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП) в насока границите на интерпрeтация на законовите рамки от страна на възложителя, които без каквато и да било ирония в случая, се оказва, че такива няма.