Носи ли отговорност за разноски ответникът в производството по чл. 439 ГПК, когато е признал иска поради погасяване на спорното вземане по давност?

Отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е основно процесуално средство за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Чрез този иск длъжникът оспорва не процесуалното право на принудително изпълнение, а самото изпълняемо материално право, т.е. притезателното право, което подлежи на удовлетворяване в изпълнителното производство – кредиторовото вземане.