Когато ищецът твърди липса на упълномощителна сделка, на която се е позовал негов мним представител и на което основание се е разпоредил с имота му в полза на трето лице, ако счете за доказано твърдението, необходимо ли е съдът първоначално да обяви оспорената упълномощителна сделка за нищожна, а след това да обяви за недействителен на основание чл. 42, ал. 2, пр. 2 ЗЗД договора?