Правото на почивка на работниците и служителите, и регламентираното „ново право на изключване“

От самото си възникване трудовото право традиционно се е свързвало с ограничаване на безконтролната работодателска власт и експлоатацията на наемния труд, както и завоюването на по-благоприятни условия на труда: намаляване на работното време, създаване на здравословна и безопасна работна среда, въвеждане на гаранции за ефективното възстановяване на работната сила. Конкретен израз на тази закрилна функция представлява уредбата на почивките, отпуските, извънредния труд и много други институти, подчинени на една обща идея: способността на човека да полага труд не е неизчерпаема и безгранична, и грижата за запазването и възстановяването й е както юридическо, така и етично задължение за страните по трудовото правоотношение.